Говорим си за .... женското приятелство :)

Приятелство между жени ли?

А то има ли такова?! :)

От много хора съм чувала, а и много пъти сме дискутирали темата, че няма такова. Че жените си завиждат една на друга и за това не могат да имат вярно и безрезервно приятелство.

Винаги съм била лоялна и честна с приятелите си, защото съм очаквала същото и от тях и съм го получила. А може би просто съм една от тези щастливки, които имат няколко прекрасни женски приятелства, доказали се във времето. Това са тези момичета с които мога дори само да мълча. Когато ми е тежко и не ми се говори. Защото точно в този момент са ме разбрали, че имам нужда някой само да бъде до мен.

Ценя ги много, защото са много истински, защото когато съм споделяла с тях - са оправдали доверието ми. Защото когато се предоверявам и правя една и съща грешка не ми казват „Ама... аз казх ли ти?”. Не ме упрекват. И не ми „четат конско”. Дори и да не ме разбират. Такива са приятелките. Такива трябва да бъдат. Без тяхното приятелство и упора не бих могла да бъда себе си – и силна, и слаба в различните моменти.  Те са моята „глътка” свеж въздух, дълго кафе, измерено в часове, смях до сълзи, надсмиване над себе си, експертно мнение за мода, козметика, книги, филми, храна... Разбират ги тези работи моите приятелки, дааа. Обожавам ги в тия момемти по женски, зареждат ме и им благодаря, че ги има. Благодаря им за подкрепата, насърченията, за това, че се радват и тъжат с заедно с мен, за отделеното време да бъдат до мен, когато са ми били нужни.

Бих била щастлива, ако и аз съм за тях поне частичка от това, което са те за мен.

Благодаря им и ги обичам. А те си знаят за какво точно. 

Имена и букви няма да пиша. Вярвам, че ще се познаят. 

:)