Кутия със спомени – (За мотористите... с любов) - 2

Моторист – това е диагноза.

(и по случай световния ден на мъжете - 5.11.)

Той винаги е имал мотор. По принцип и аз харесвам моторите, но когато става въпрос за него - тайно се надявам, че след като е продал поредния, ще се откаже от тази си мания.

Наскоро се раздели с последния си мотор, а сега отново е в трескаво търсене на нов такъв. Преглежда обяви, отбелязва, търси ... в такива моменти, както се казва той е "out of space”.

Това ме подсеща за една случка от лятото, малко преди да продаде мотора си. Аз съм в кухнята и приготвям обяд. Той се е приготвил да излиза, облечен е в пълно бойно снаряжение – кожен гащеризон, яке, ръкавици, каска, ботуши... като от друга планета е, но е красив. 

На вратата ми казва: „Аз след 2 минути се връщам”. След малко чувам отдолу „ръмженето” на мотора... Минава известно време, аз съм готова с кулинарните си шедьоври, слагам покривка, салфетки, чакам малко и му звъня по мобилния: „Хайде, качвай се, сервирала съм:.  „Идвам, идвам...” – е отговорът. Изчаквам още малко и сядам да обядвам. Сама. Вече съм малко сърдита. Оттеглям се в хола с книжка. След около 20 минути чувам външната врата да се отваря и той влиза. Показва се в хола и с виновна усмивка казва: „Извинявай, отнесох се”. Не отговарям. „Чета”. 

„Хайде, ела, за да си с мен докато обядвам”- продължава той. Ставам, настанявам се на стола срещу него, кръстосвам крака „по турски”, запалвам цигара, мълча. Сърдита съм... Той започва да се храни, но спира и започва да говори – за километража, за запалването, за ремъка (или веригата) ?!, за заключването, за скоростта, за пътя, за магистралата, за вятъра...... почти не си поема дъх. 
Аз пуша, мълча и го наблюдавам. Говори с такава страст за мотора си, каквато влага и във всичко останало - в работата си, в грижите си за нас, към мен...

Изведнъж спира, поглежда ме, усмихва ми се и ми казва: „Ти май нищо не разбираш”. Не разбирам, мисля си, но ти не спирай да говориш. Кой знае, един ден може би ще започна да разбирам .. .. и от мотори. 

Мъжът с мотора съм го разбрала. И не се сърдя.

:)