Месец XII

В последно време явно стана модерно да се пускат публикации за всеки месец, който настъпва. Например „Hello, June” , “Август, бъди прекрасен”  и т.н.  В социалните мрежи е пълно с такива  подобни публикации и за месец декември – за топлото огнище, за пухкавия бял сняг, за края на отиващата си година, за равносметките... . Някои от тях много ми харесват, други са ми доста сладникави. 

Излиза, че едва ли не чакаме точно това време на годината, за да си направим равносметка на изминалите 11 месеца. Да си дадем сметка за пропуснатите мигове, за хубавите моменти, за спазените или не  обещания. за изгубените и новите приятелства,  за неочакваните предателства, за хубавите пътувания и т.н. И аз понякога го  правя, признавам си, но си задавам и въпроса какво сме правили през изминалите месеци? Та нали за всяко нещо, което ни е докоснало по някакъв начин (дали добър или лош) сме мислили, премисляли, говорили, обсъждали. Нима това не е вид равносметка? Питам се дали е трябвало да дойде декември, за да разбера, че макар и мъничко съм помъдряла и поумняла (надявам се)?  
Опитвам се да анализирам нещата тогава, когато са ми се случили, да им се наслаждавам или да си изваждам поуките, но не мога да си представя, че ще си отделя от времето точно в последния месец  да определям кое от това, което съм направила или не съм е било правилно или не. Като цяло не обичам да гледам назад.  Каквото е станало или не – приемам, че така е трябвало да се случи. Не бих могла да променя миналото, дори и няколко пъти да си направя равносметка. Предпочитам да мисля за бъдещите възможности, а не за пропуснатите такива.  Даже понякога равносметката ми прилича на самосъжаление. Нима мога да променя случилите се вече неща или да виня някой, че е решил вече да не ми бъде приятел, че не се е обадил, че е обещал, но не е изпълнил обещанието си.... и т.н. Всеки си има своите разбирания за нещата и всеки си има своя история. Аз поуките съм си ги извадила на момента.

Като се замисля за (почти) изминалата година, моята равносметка би изглеждала така:

Поглеждайки назад мога да кажа, че имах една добра година – пътувах, почивах, плаках, смях се. Разбрах, че за една година съм научила доста (нови) уроци. 

Много от нещата, които исках да направя, вече мога да ги преместя в графа “Done”. Убедих се, че е страхотно и много приятно да се занимавам с дейности, много различни от това, което правя  ежедневно и колко положително ме зарежда това (блога ми, декорации разни, курса по фотография...). Запознах се с много нови хора с интереси като моите. Намерих нови приятели. А някои приятели  загубих. Някои по по моя вина, знам, но въпреки това ме боли. Явно е вярно, че има закономерност – едни си отиват, а срещаш други. Отправих няколко предизвикателства към себе си и успях да се справя. Опитах се да разбера добрите и лошите действия на разни хора, Опитах се да си обясня и да разбера мотивите им. Някои успях, други-не. Както и да е. Очаквах някои отговори, които не получих. Разбрах, че когато правя глупости - самата аз оглупявам. Разбрах,че съм алергична към фалша. Разбрах, че хубавите думички понякога са просто хубави думички, без съдържание. Оцених (отново, и отново, и отново), че имам прекрасно семейство, приятелки, сестра, и родители. Разбрах, че не трябва да правя компромиси с принципите си. Че не трябва да правя компромиси със себе си, особено  заради хора, които не заслужават. Че е крайно време да спра да се доверявам лесно. Разбрах, че е редно да правя тези неща, в които виждам смисъл, които ми носят радост, допълват ме и ме изграждат.  

И преди да ми кажете, че съм хейтърка, ще кажа, че ми прави впечатление (може би е и заради предстоящите празници), че наистина в този месец XII хората сякаш са по-усмихнати, толерантни  и умиротворени.  

  

Аз също го харесвам - най-много с това, че имам възможността да се развихря  да си майсторя разни декорации и да украсявам. Харесва ми, че е изпълнен с повече светлина – от светещите украси по улиците и сградите, от домовете на хората, от витрините... Харесва ми заради рождения ми ден и празниците – за мен това е повод да се събера с близки и приятели, да се смеем и веселим. Както се казва в една телевизионна реклама – „Празниците са в общуването...”.  Харесва ми и с това, че обикновено по това време пътуваме някъде и се докосваме до културата и обичаите на други хора (народи). Харесвам го заради многото почивни дни, през които мога да се отпусна и да си почина,  да се излежавам и да гледам интересни филми. 

... Всъщност като се замисля - обичам месец декември. Той е може би един от най-вълшебните, светли и хубави месеци в годината, изпълнен с прекрасни празници и топлина. Несравними са миговете около трапезата, споделени със семейството, приятелите и близките хора. 

Месец, в който създаваме уют и творим красота, месец в който щедро раздаваме обич, подаръци и доброта. 

Моят месец.

А на всички вас желая здраве, късмет, щастие, усмивки и весело изкарване на празниците.

И ще завърша с един цитат на Мери Чамли, който много харесвам:  
"С всяка изминала година все повече се убеждавам,
че пропиляването на живота се крие в не дадената любов,
в неизползваните способности, в егоистичното благоразумие,
което за да пропусне болката пропуска и щастието! "

:)