Първата ми идея беше в този блог да пиша за местата, които съм посетила, но тези моменти просто излязоха от мен. Явно и други вълнения ще изливам тук. :)
Мисля, че всеки си има такава кутия.
Този уикенд
пътувахме със сестра ми до селцето ни до Видин, което ми е много скъпо. Там
живееха баба ми и дядо ми, а като деца ние прекарвахме всяка ваканция при тях,
с тях мина детството ми. Дядо ми и баба ми отдавна ги няма, а сега (през
лятото) моите родители са там. Още докато пътувах в колата – без да искам се
върнах много години назад, А после-като видях къщата – наистина сякаш се отвори
кутия със спомени. И някак започвах да ги подреждам (нехронологично):
- Детството ми. Прекрасно. При баба и дядо на село. Незабравими моменти с тях;
- Кучето Топка (така съм го била кръстила) :)
- Дядо ми се връща от работа от Захарния завод и ни носи шоколад на големи буци. Най-вкусния шоколад. Сигурно оттогава обожавам шоколад, заради него.
- Първото ми колело „Пеперудка”.
- Игрите до късно;
- Киното на село;
- „Къпането” в селския вир.... Беше ни забранено;
- Как „учих” сестра ми да кара колело по едно нанадолнище. След падането ... тя нямаше лице. А аз се чувствах толкова виновна...;
- Най-вкусните питки със сирене, които баба ни е пекла за закуска. Още, т.е мисля, че винаги ще помня вкуса им....
Със сигурност ще я пълня още тази кутия.
Просто тези спомени бяха първите.
Просто тези спомени бяха първите.
Много мънички, а ми стана толкова хубаво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар