Love Traveling & Other Things - Tzetzka's blog : Испания

Барселона (на испански Barcelona) е град в Североизточна Испания, област Каталуня.

Барселона е град - музей, град-забележителност. Няма повтаряща се сграда в този град. Според мен, точно града е бил муза на много творци - Антони Гауди, Салвадор Дали, Пабло Пикасо, Хуан Миро и др., които да сътворят техните уникални шедьоври, останали във времето и достигнали до нас ... В града има някаква магия, има нещо уникално. Била съм там 3 пъти, но бих отишла още поне 3 пъти по толкова. Това е „моят град”. Така го усещам аз – топъл, слънчев, многоцветен, уютен, град на младите хора, град на възрастни двойки (над 60 годишни), които се разхождат и се държат за ръце, без да се притесняват. Двойки, които просто сядат на някоя пейка и си говорят нещо (това не съм го виждала в нито един друг град, а в Барселона дори го коментирахе със приятелите, с които бяхме). В Барселона обичам да пия кафе на площад Каталуня (в кафене Страсбург) и да наблюдавам хората. Някои бързат, някои говорят по телефона – лента от лица, туристи, хора. Влюбена съм в този град. След първия път - всеки следващ път когато ходих, си изградих нещо като ритуал – отивам на площада, пия кафе и портокалов фреш, ям шоколадова кифла и се разхождам. Там предпочитам да се разхождам сама ... Даже и не снимам. Първия път беше бързане – да видя, ако може всичко, дълго ходене – от една туристическа забележителност на друга. Втория път (когато бях там), със съпруга ми се разхождахме не в туристическата част, а по някакви улички и попаднахме на едно площадче, където снимаха филм. Беше затворено с ленти, но попитахме дали може просто да седнем, за да изпуша една цигара, да погледаме и ни разрешиха. Бяхме свидетели на екшън сцена, много дубли, викове от режисьора.. беше много интересно. После – на друга от уличките видяхме много дечица, облечени в костюми за танци, да влизат в една сграда. Приближихме се - и хореографа ни покани да останем и да погледаме. Попитах го дали мога да снимам, но не ми разреши. Децата танцуваха фламенко. Бяха невероятни. Не сме усетили кога е минал почти час, докато сме ги гледали и сме им се радвали. Барселона е уникална, Барселона е музика и танц, гореща кръв, страст и емоция, Барселона е Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе с вечната песен “Barcelona”, която чух от пеещите фонтани на Великден. Или поне така аз я усещам Барселона. Обичам да разглеждам Барселона, обичам да я преоткривам, обичам да пазарувам в Барселона. От Барселона нямам много снимки. Първия път като отидох- снимах, снимах, снимах... . Бях като японски турист- щраках всичко. Вечер сваляхме снимките на лап-топа на един от приятелите (чиито лап-топ на летището на връщане от Барселона за София го откраднаха и почти всички снимки се загубиха). Някои от снимките, които ще кача после, не са с добро качество, защото са правени с телефон Nokia 6300, но за мен са много скъпи и са спомен. Първото пътуване за Барселона го решихме съвсем спонтанно с още 5 човека и на другия ден платих самолетните билети. Наехме си квартира. Пътуването в самолета беше много весело, стомаха ме болеше от смях. Бяхме там за Великден. Втория път беше, когато пътувахме за Франция, а третия- по време на круиза – имахме един ден. Този един ден си беше мой за разходка, кафе и шопинг в Барселона – сама :).

Знам, че пак ще отида там. Няма как иначе :).

Барселона не е само Саграда Фамилиа, къщите на Гауди и парка Гюел.

Барселона е усещане – гледката от хълма Тибидабо, покрай пристанището, парка „Цитаделата”, вкуса на пан кос томатес, покрай месните ресторантчета навътре в кварталите с лютива (ама много пикантна храна, защото сервитьора не те е разбрал какво си му поръчал и ти е донесъл каквото си е решил :) ) храна.

Барселона е единствена.

Останалото – в снимки и коментари:

Парка Гюел е разположен на хълма Eл Кармел в квартал Гарсия и проектиран от великият архитект Антони Гауди. Това уникално място е построено като частна градина, но по-късно е този парк е подарен на Барселона и става едно от най-посещаваните забележителности. Влизайки в парка, все едно попадаш приказка.

Саграда Фамилиа (Sagrada Familia) е базилика, емблема на града, проектирана от Гауди. След смъртта му строежът на храма спира. След него други архитекти допринасят за сегашното състояние на катедралата, но сградата не е окончателно завършена. Тази църква изобразява раждането, живота и смъртта на Христос.

новата и старата част:

Къщата Каса Мила, известна като Ла Педрера – каменоломната, заради вълнообразната сива каменна фасада. Построена е по проект на Гауди.

Къщата Батло (Casa Batlló) е друго произведение на великия Гауди. Тази къща изглежда нереално.Фасадата на сградата е изградена от камък и стъкло, като Гауди е искал външните ръбове да имат вълнообразни форми.

Бари Готик (Barri Gòtic) е център на старата част на града със запазени сгради от времето на римляните и безспорни доказателства за присъствието на маврите.

Ако се разходите из Бари Готик, можете да си подарите един обяд в един неповторим ресторант, който се намира там - Лос Караколес. Лос Караколес в превод значи „Охлюви”. Кръстен е така заради на един от деликатесите, които предлага заведението (аз не пробввах да ям охлюви, по-интересна ми беше самата история на ресторанта).По - късно тези животинки излизат от менюто и се пренасят в интериора на ресторанта- в изображенията на витражите, в плочките, издълбани са в дървените перила на стълбите, по масите и столовете, на салфетките. Там приготвят най-вкусните пан кон томатес (препечен хляб, натъркан с малко чесън, леко полят със зехтин и намазан отгоре с настърган пресен домат, поръсени с босилек или риган). За да стигнете до залите с масите-минавате през кухнята.

Ла Рамбла е главната туристическа улица с уникален колорит, оживена до много късно през нощта. Изпълнена е със живот, с магазинчета за сувенири и джунджурийки, с ресторантчета , и с множество маскирани мимове и артисти, които забавляват туристите.

Ако тръгнете по Ла Рамбла, няма как да не стигнете до паметника на Христофор Колумб , великия испански мореплавател от италиански произход, който убеден, че е достигнал бреговете на Индия, и не разбрал, до края на живота си, че е открил Америка. В близост до паметника са пристанището и Аквариумът. За мен този аквариум е най-впечатляващият, в който съм била.

И Барселона си има своя триумфална арка. Стилът на арката напомня за мавританското влияние върху архитектурата на града.

Музеят на Пабло Пикасо е разположен в централната част на град Барселона. В неделя входа за посетители е безплатен и опашката с чакащи да влязат в него хора е много дълга. Аз лично, бях много впечатлена. Творчеството на Пикасо преминава през много и различни периоди – всички знаем за неговия син и розов период, но в музея научих, че синия период на Пикасо започва след самоубийството на негов приятел. В творчеството му от този период преобладава синия цвят и е в произведенията му се усеща темата за смъртта и тъгата. Розовият период се свързва с преобладаващите в картините му розови и червени цветове, рисува живота – артисти, танцьори, акробати, деца. Неоспорим гений.

В музея е забранено да се снима.

Най-високата точка-връх Тибидабо с църквата и с един от най-старите увеселителни паркове. Гледката е удивителна.

Кралския дворец, който сега е галерия. Пред него се намира и друга от атракциите на града - магическите фонтани. На фона на класическа музика те избухват в пълна хармония с или мощни звуци и цветове.