Често се случва някой от компанията, с която
най-често пътуваме импулсивно да предложи: „Да отскочим до......”.
Тези „отскачания” обикновено са за
едно кафе, бързо море или просто за една разходка.
Бяхме в едно селце, близо до Видин и
някой предложи: „Да отскочим до Калафат”.
Ами да, защо не.
Има нещо очарователно в малките градчета.
Градът е близо до Видин, разстоянието е около
16 км. и се намира на река Дунав. Минаваме по моста „Нова Европа” (известен
като „Дунав мост 2” ), който свързва България с Румъния и сме там.
Градчето е малко, но първото, което прави
впечатление е, че е много чисто, има кошчета за отпадъци буквално през 10
метра. Навсякъде има цветя - в саксиите до тротоарите, във висящите кашпи по стълбовете за електричество, на
улиците, в къщите. Прави впечатление, че фасадите на много от старите сгради са в процес на
реставрация. Парковете са много
поддържани, в центъра има много фонтани и пейки. Алеята към речната градина е
много красива и чиста с много пейки за отдих, с вградени лампи в
тротоарните плочки. Минаваме под „тунел” от сенчести дървета и се озоваваме в
хубав и зелен парк с изглед към река Дунав. Калафат си има и музей на
изкуствата, но понеже беше неделя – не работеше. Много спретнато градче.
Църквата Свети Николай - много е красива.
На връщане спряхме за малко и
във Видин. За съжаление не мога да кажа същото за нашия крайдунавски град. Все
едно е обвит в паяжина, някак занемарен е. Много бих искала да кажа, че не се е
променил от преди 20 години, но... променен е. И не към по-добро. Целия град е
разкопан, дано да е, за да бъде подобрен. Направо тъжно ми стана като видях градината
покрай Дунав, която преди години беше много красива. Сега е неподдържана и
непочистена, на места е обрасла в терва. В подножието на крепостта „Бабини
Видини Кули” има..... плаж, който определено ми развали иначе красивата гледка
към река Дунав. Някои от саркофазите, останали от римско време, са нарисувани с
графити (нямам нищо против този вид изкуство, но да си нашариш историческото и
културно наследство... оставам без думи).
Видинската Синагога, или това, което е останало от тази, някога красива сграда. Когато я видях, без да искам мислено направих съпоставка с тази на Абатството в двореца Холи Рууд в Единбург.
Следва Турция :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар