HOME EXCHANGE (1)

Мисля, че всички сме гледали филма с Кейт Уинслет, Джъд Лоу и Камерън Диас – „Ваканцията”. Най-общо казано за филма - героите си разменят домовете, за да избягат по време на коледните празници.

Смяната на домове е едно страхотно изживяване, но може би за нашия манталитет е все още ново и не толкова популярно. Силно се надявам, че постепенно нещата ще се променят и хората ще станат по-отворени за такъв вид пътувания.

Почти във всички сайтове за размяна на домове е описано какви са условията на собственика на имота,за каква продължителност го отдава, дали това е основното му жилище и понякога има условие да се храни някой домашен любимец, да се грижите за растения и т.н..Някои предлагат да предоставят и колата си, в такива случаи се срещат със своя ексчейндж на определено място.Разменят си ключовете, снимки, описание къде е паркирана и т.н.

Та... Моята сестра има регистрация в такъв сайт и през 2011 година френско семейство й предложи да си разменят домовете за 2 седмици. Ние със съпруга ми също бяхме поканени да споделим това изживяване и приключението започна на 15.07.2011 година. Къщата на французите се намира в Южна Франция, в едно селце - Roullens, само на няколко километра от град Каркасон (Carcassone). Уговорката беше освен къщите, да ползваме и автомобилите си, а ние да се грижим и за кокошките им (което породи не малко комични ситуации впоследствие).

С френското семейство се видяхме на летището в Барселона, взехме тяхната кола и се отправихме към Франция. Пътят от Барселона до Каркасон е около 310 км и отнема около 3-4 часа. Ако в Барселона времето ни беше горещо, то във Франция, в разгара на лятото (от 15 до 30 юли) нямахме този късмет и най-високата температура на която се радвахме беше 23 градуса. През 15 –те дни които бяхме там духаше характерния за района вятър Трамонтана. Но пък от друга страна, заради лошото време успяхме да попътуваме и да видим доста красиви места от тази част на Франция.

От Барселона тръгнахме към обяд. Колата, която французите ни оставиха беше Рено. За 4 възрастни и 1 дете на 12 години не беше най-удобната кола, но това не е от голямо значение. В момента, в който преминахме от Испания във Франция времето рязко се промени и Франция ни посрещна с дъжд и вятър. След леко объркване на пътя (няколко пъти), към 18:00 часа пристигнахме в селцето Роленс и в къщата на французите. Къщата им се намира на хълм, от който се открива страхотна гледка към лозови насаждения, град Каркасон и самото селце. След като прекрачихме прага, първото ни впечатление беше, че домакините току що са излезли. Бяха ни оставили мило поздравление на вратата, бутилка вино и малки подаръчета за всеки. Жената дори ни беше сготвила. Френското семейство практикува този вид туризъм от много години и са обиколили доста държави по този начин. Имат наръчник на английски и френски за използване на къщата, за пътищата, за околностите, контакти на съседи в случай на нужда... въобще в наръчника имаше всякаква информация, за да бъдем подготвени и да се ориентираме по-лесно. Бяхме изненадани, че много от ресторантите в Южна Франция имат своите особености, които е добре да знаете, когато ви предстои да посетите страната. Ако планирате да хапнете в малко заведение или в такова в не голямо населено място, добре е да бъде в определени часове. Обядът обикновено започва към 12:30 и е до към 13:30 – 14:00 ч. Ако отидете по-късно- ви казват, че обядът е приключил и ви предлагат кафе.

Да използваш къщата на съвсем непознати хора е да заживееш техния живот, пък макар и само за 15 дни.

Изпадахме в доста смешни ситуации, едната от които беше свързана с грижите за кокошките. По някакво странно стечение на обстоятелствата няколко сутрини намирахме по няколко умрели кокошки. Оказа се, че в кокошкарника влиза норка, която ги души. Тъй като силно се притеснихме, решихме да уведомим съседа (негови координати имахме в случай на emergency). Почукахме му към 19-20:00 часа на вратата, той пусна само 2 представители от нашата група (от общо 5 човека), комуникацията се оказа не много лесна, но на английски и с много жестове се разбрахме. Той каза, че това не е в неговата компетенция и трябва да уведоми кмета, След тел. разговор с кмета се оказа, че и той не е правилния човек и трябва да се уведоми полицията, а те го инструктираха да се обади на ловците. Те поеха ангажимента на другия ден да овладеят ситуацията. Съседа написа текст на сестра ми (на френски, а никой от нас не говори този език) какво да каже на ловците, накара я повтори написаното н на брой пъти, почти докато го научи наизуст. Мислихме, че с това се приключва, но не. Заради кокошките изкарахме почти една безсънна нощ (мисля, че не само ние не спахме, но и голяма част от съседите също). Няма да изпадам в подробности за това как дебнахме и накрая убихме норката с лопата, кирка и други подръчни материали, но сагата приключи към 2 часа след полунощ. На другия ден дойдоха ловците, поздравиха ни и заложиха капан....

По пътя за Франция: