Тунис-Картаген-Сиди Бу Саид (La Goulette, Carthage, Sidi Bou Said - Tunisi)
По време на круиза,
всички обиколки на градовете, в които кораба спираше, си уреждахме и
организирахме сами. За Тунис, обаче решихме да си платим еднодневна екскурзия с
автобус и екскурзовод. Като цяло може да се каже, че екскурзията беше много
приятна и много добре организирана. От доста места бях чувала за омагьосващия и зашеметяващ мирис на жасмин, за
който казват, че е още един от символите на Тунис и на пристанището,
точно преди да се кача на автобуса, местен човек ми подари (по-точно ми набута
в ръцете) малко букетче с думите „Итс ъ джазмин, мадам. Плийз, тейк, онли фор
ю, мадам” ;), което букетче, по неговите уверения щяло да запази аромата си завинаги. Тъкмо да се зарадвам на това специално
отношение, и се оказа, че то ми струва 1 евро :). После екскурзовода ми каза, че това въобще не не е
жасмин.
Но...няколко думи за Тунис :
Тунис е държава в Северна Африка. Тунис е малка, но
много гостоприемна и интересна държава. Считана е за една от най-
либералните в мюсюлманския свят. Това е и първата държава в арабския
свят, където в Конституцията официално е установено равноправието между
мъжете и жените. Забранено многоженството. Жените имат право
на образование и работа и изключителни права при развод, което е рядко
за страна, в която по- голямата част от населението изповядва исляма.
Екскурзията ни
започна със столицата на Тунис – Тунис. Като бивша френска колония,
архитектурата в Тунис е е съчетание от арабски и френски колониален стил. Тунис
си има свой булевард Шанз Елизе и своя Триумфална
арка, която е подобна на оригиналната в Париж. Първо се отправихме да
разгледаме центъра на града и разбира се Медина-та. Медина-та в голямата си част е закрит
пазар с криви, тесни и малки улички, които са запълнени с златарски
магазини и ателиета, магазинчета, работилници и сергии с всевъзможни
сувенири. Посетихме „фабрика” с магазин за килими, магазин за кожени изделия от
камилска кожа, магазин за парфюми (където ни намазаха ръцете почти до лактите с
екстракти от парфюми, които по думите на собственика лекуват всякакви болести).
Е, не си купих от тези вълшебни парфюми, но си купих много красиво и изящно
шишенце за парфюм. В този закрит пазар, ако дори само решите да погледнете
нещо - веднага изниква някой и започва да си предлага стоката. Голям пазарлък
пада там. Аз си купих магнитчета и за тях се пазарихме около 10 минути, защото
продавача се опита да ме убеди колко са уникални и ми каза, че цената за 1 брой е 5 евро. Да бе . Пазарлъка там си е ритуал. Като
му казах, че няма да купувам и си тръгнах, ефекта беше поразителен.Започна да
върви след мен, да ме увещава и накрая спазарихме 4 броя за 5 евро (цената беше
специално за мен, естествено). Доста забавно беше. До този момент никога не се
бях пазарила.
След разходката по
Медина-та посетихме Музея на мозайките - Бардо в който са съхранени
удивително добре мозайки от римско време. Разположен е в бивш дворец и
по-късно в резултат от дарение, сградата е превърната в музей. Създаването на
многоцветни пейзажи и изображения от мозайки е неразделна част от културата на
Тунис.
За обяд спряхме в
едно доста приятно ресторантче извън Тунис. За храната – оставам със смесени
чувства. Не ми хареса нито пилето, нито рибата с канела, но ориза беше вкусен.
След обяда продължихме към Картаген (в превод
Cartage означава „Нов Град“), който е покорен и унищожен от Римската империя,
но в наши дни има запазени останки от него. До останките се намира и
президентската резиденция, която се охранява от военни с автомати и не е
желателно да сбъде снимана. Според легендата Картаген е основан през 814 г. пр.Хр. от
финикийци, бягащи от Тир, и предвождани от Елиса (митичната царица Дидона,
почитана по-късно като богиня. Дидона). Запазени са части от римския Картаген,
сред които останки от амфитеатри, стадиони, вили, термалните бани на
император Антонин от II век преди Хр., които са все още впечатляващи.
Недалеч от Картаген е едно от най-очарователните за
мен места в Тунис - Сиди Бу Саид и ние продължихме натам. Наричат синьо-белият
град Тунизийския Монмартр. Градчето има една главна улица, от нея
се разклоняват малки криви улички, които са изпълнени с уникална
атмосфера и са съхранили своя непринуден чар. Интересни са и вратите на къщите,
обковани с едри пиринчени гвоздеи. Екскурзовода ни разказа, че градчето носи
името на много известен ислямски проповедник – Абу Саид ибн Халеф, който през
XII век, минавайки през това рибарското селце, решава за създаде в голям
религиозен център и също че не било позволено на не мюсюлмани да вървят по
тези улици до 1820 г, когато последователите на Абу Саид отменят тази
забрана.
Заради дъжда, по улиците нямаше изкарани сергии със сувенири с които обикновено е накичен града (така ни казаха местните),
но за това пък успяхме на спокойствие да се разходим из градчето и да го
разгледаме.
малко в снимки :
Пристанището и Тунис:
Медина-та и сокаците:
Ресторанта, където обядвахме и местността около него:
Следващо (и последно спиране на кораба) - Палермо :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар