Синтра – град от приказките.Така бих описала аз този град.
След дългите 3-дневни разходки из Лисабон си
мислех, че няма да има друг град в Поругалия, който да ми хареса повече от Лисабон. Предварително си бях
набелязала да посетим и Синтра и на третия ден се отправихме към този град. Никога
не съм обикаляла и вървяла толкова много - до припадък почти, болна, с 39-40 градуса
температура, хрема и т.н., но и за миг не съжалявам, че си доставих това удоволствие за сетивата, посещавайки Синтра.
Градът се намира на около 30 км. от португалската столица Лисабон и е построен по склоновете на планина Сера де Синтра. С влак от Лисабон, както пътувахме ние, до там се стига за около 1 час.
Още със слизането на гарата, сякаш попадаш в друг свят. Нереален и много красив. Първото, което виждаш е зелена екзотична растителност и файтони, които разхождат туристите.
Синтра е забележителен град, чиято атмосфера, красота и архитектура са неповторими. Той град притежава уникална смесица от странни дървета и екзотична растителност, много чешми, къщи – замъци с причудливи фасади, дворци и градини, които се издигат сред скали и гори.
От красотата и магнетизма на този град са били привлечени множество пътешественици, поети и представители на
изкуството. Ханс Кристиан Андерсен
описва града като „най-красивото място в Португалия“, а английският поет Лорд
Байрон – като „величествен рай“.
Синтра е впечатляващо и някак вълшебно красив
град, сякаш е излязъл от картината на някой художник, който е нарисувал приказка.Накъдето и да се
обърнеш, разхождайки се из Синтра, ще видиш единствено и само шедьоври на архитектурата. Ние за един ден нямаше как да разгледаме всички замъци, паркове и забележителности на Синтра, за това решихме да се разходим из центъра на града и да се изкачим пеша
до замъка Пеня – една приказка в червено, жълто и бяло, разположена на висок хълм, заобиколена от
зелени гори, красиви цветя и градини, и докосваща синьото небе. Центъра на града е изпълнен с малки калдаръмени улички, някои от които са толкова тесни, че понякога е трудно и на двама човека
да се разминат. Романтична нотка внасят и старите улични лампи, магазините за
сувенири, музикантът с латерната, множеството ресторанти и кафетерии, къщите,
които са много близо една срещу друга. От дясната страна на тези улички се откроява
голям площад, на който се намира Кралският дворец, който сега е превърнат в музей.
Надявам се със снимките по-долу да успея да ви покажа красотата на това
необикновено място.
Много е дълга е историята за построяването на двореца Пеня, което започва в началото на 12 век. Издигнат над руините на мавърската крепост и женския манастир, двореца
Пеня е оригинална и завладяваща
архитектурна забележителност. Целият дворец е покрит с топли слънчеви багри, меки пастелни тонове са използвани и за оцветяването на огромните гипсови орнаменти. Има много бели тунели и големи каменни мостове, които са само част от
изяществото на това уникално творение. Останките на голямата мавърска крепост са
свързани със стара легенда за любовта. Легендата разказва, че мно-о-о-го, много отдавна
една мавърска
принцеса с мюсюлманска принадлежност се влюбила в католически принц. Според тогавашните порядки любовта им била невъзможна и
безнадеждна и в мъката си, и по тази невъзможна любов, и от отчаяние, двамата намерили изход единствено в самоубийството...
Както вече казах - град –приказка.
Както вече казах - град –приказка.
Следва Венеция :)






Няма коментари:
Публикуване на коментар