Цитати от книги

Много обичам да чета. 

Обичта към четенето ми е предадена от родителите ми – и майка ми и баща ми четат много.

Чета от почти шест годишна. Като дете ваканциите ги прекарвах на село при баба ми дядо ми и бях от малкото деца, които имаха абонамент в местната библиотека.

От дете ми остана навика, когато чета до мен има лист и химикал или от онези лепящи листчета, с които си отбелязвам всичко, което ми е харесало. После преписвам или ги копирам (от киндъла) на компютъра си. 

Реших да направя категория "Цитати (от книги)",  защото има книги са ме докоснали и разтърсили . Има книги, в които съм намерила много отговори. Книги, които не са ми давали да заспя до късно през нощта,  които са провокирали различни мисли и емоции и са разкрили пред мен нови гледни точки.

Ще започна с Ерих Мария Ремарк - любимият ми автор. Въпреки, че е много тежък за четене, въпреки, че неговите книги нямат щастлив край, въпреки, че понякога докато четеш, те свива стомаха от болка… Въпреки всичко. И заради всичко. Автор, който облича мислите ми в думи.

Черният обелиск:

„Едва когато двама съвсем се разделят, човек започва истински да се интересува за всичко, което се отнася до другия.”

„… един мъж си личи най-напред по това дали отговаря за всичко, което е извършил.”

„Всеки спасява веднъж някого. Точно както всеки убива веднъж някого. Дори когато не го съзнава.”

"Цинизмът е сърце с отрицателен знак отпред."

"Всеки има собствена килия за инквизиции - в главата си."

"Човек се смята за пораснал, щом започне да мисли повече за себе си."

"Само животните и самоубийците изпитват самоуважение. Цяла беда е това раздвоение!"

"Всичко се превръща в приключение щом човек се завърнал жив след него."

"Греши и онзи, който спи."

"Човек разбира нещата едва когато му се изплъзнат."

"- Защо хората изглеждат по-иначе, когато са мъртви?
- Защото вече не са обезобразени.
 - Как така? 
- От живота."

"В полунощ мирише на звезди..."

"Понякога човек може да познае дали хората са порядъчни и почтени или не според това как си сгъват парите."

"Любовта е да желаеш да дадеш на другиго нещо, което не можеш да задържиш."

"Когато сме загубени, тогава започва животът. Нашият собствен. Смелостта, голямото състрадание, човечността , любовта и трагичната небесна тъга на красотата. Започва тогава, когато узнаем, че нищо не остава."

"Жената на другия винаги е петорно повече желана отколкото тази, която притежаваме. Стар нравствен закон."

"Нима всеки нормален човек няма в себе си също десетина личности, както шизофреника?... Спирам се пред огледалото. Откъде идва перспективата, която не съществува, дълбочината, която мами, пространството, което е плоскост. И кой е този, който ме гледа в огледалото, а не съществува?"

"Къде е границата, която разделя хаоса от реда, кой може да премине през нея и да се върне, ако някой би успял да стори това, кой би узнал нещо. Не заличава ли едното спомена от другото. Какво е ред, какво е хаос? И кой ги има? Защо? И кой се изплъзвал понякога?"

"Бог е любов, изпълнена със садизъм с обещание за мним рай."

"Защо един е нещастен е болен, а друг е здрав и подъл?"

"Човек е вечно лъжец и вечно вярващ. Вярва в доброто, вярата съвършенството, дори когато го няма или е в зародиш."

"Скръбните вести гъмжат от добродетели."

"Не сме нито глупави, нито умни.Винаги сме някъде по средата.Това ни уморява и ни прави тъжни.Човек трябва да знае къде му е мястото."

"Жените и полицаите се познават по походката."

"Стигнали сме. Всякъде и всякога човек е там, където иска да стигне. Времето е предразсъдък. Това е тайната на живота. Само че никой не я знае. Човек все се мъчи да стигне някъде."

"- Какво е животът?
- Това, което се случва всеки миг." 

„Грешката ни е, че не сме нито истински глупави, нито истински умни. Винаги сме някъде по средата- ни рак, ни риба. Това уморява и понякога ни прави тъжни. Човек трябва да знае къде му е мястото.” 

„Аз съм съвременен човек и имам силно влечение към самоунищожението.”

„Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има.”

„Фантазията никога не разочарова.”

„Любовта не е тъжна. Само прави хората тъжни, защото е неизпълнима и никой не може да я задържи.”

„Любовта е въпрос на чувство. Не на някакъв морал. А чувството не познава измяна. То расте, изчезва или се променя… къде тук е измяната? Това не е договор.”

„Наслаждавай се на живота и мисли само когато е нужно.”

„Чудно, но ако опечалените полагаха приживе за някои умрели само наполовина от грижите, които полагат за тях след смъртта им, когато те вече нямат нужда от това внимание, покойниците сигурно с удоволствие щяха да се откажат и от най-скъпия мавзолей; но такъв е човекът- само когато загуби нещо, го оценява истински.”

„- С добри обноски в днешно време не може да се стигне далеч…
– А с какво може?
– С челични лакти и гумена съвест.”

„-Какво мислите за живота?
– Сутрин по-другояче от вечер, зиме по-иначе, отколкото през лятото, преди ядене по-различно, отколкото след това, а на младини навярно по-иначе, отколкото на старини.
– Правилно. Най-после един разумен отговор!
– Е, добре, щом го знаете, защо питате тогава?
– С питането човек става начетен. Освен това сутрин аз питам по-иначе, отколкото вечер, през зимата по-другояче, отколкото през лятото, а преди да спя с жена, по-различно, отколкото след това.
– След като спите с жена. Правилно, тогава всичко е различно!”

„Когато една жена е пожелана от друг мъж, тя веднага ти става по-скъпа отпреди.”

„…. срещу любовната мъка не трябва да се бориш с философия, а само с друга жена.”

„… всяко обобщение е признак на повърхностно мислене.”

„Ако човек иска да докаже нещо, той може да докаже всичко.”

„.. да прощаваш истински, значи да приемаш другия такъв, какъвто е, а не да изискваш покаяние, послушание и подчинение.”

„Това е тайна! Никога не усложнявай нещо, което е просто. Много трудно приложима. Особено за интелектуалци и романтици.”

„Собствеността създава усещане за ред.”

„… най-остроумните шеги на света винаги са дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.”

„Кога човек се смята за пораснал?
– Когато мисли повече за себе си, отколкото за другите.”

“-   Защо мълчиш?
-   Някой път човек не може да каже нищо, Изабела. Често е трудно да дадеш свобода...
-   На какво да дадеш свобода?
-   На самия себе си. Чувстваш силна съпротива.
-   Ножът не може сам да се пореже, Рудолф. Защо те е страх?
-   Не зная, Изабела.
-   Не чакай много дълго, любими. Иначе ще бъде много късно. Човек се нуждае от думи – прошепна тя. Срещу страха, Рудолф, те са като лампи. Помагат."

Триумфалната арка:

"Човек става много важна личност когато умре. Докато е жив никой не се занимава с него."

"Самота - вечният припев на живота. Ни по-добър, ни по-лош. Прекалено много говореха за нея! Човек е сам винаги и никога."

"Бълхите ще се спасят, ако овцата бъде принесена в жертва."

"Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите."

"- За какво живеем всъщност?
- За да размишляваме за живота си."

"Защо да пестиш, когато животът не ти спестява нищо?"

"На тоя свят има място за всичко. Само не и за хората."

"Знам, но понякога и блуждаещата звездица може да ти покаже пътя в мрака, Борис."

"Ние спим също прекалено много на затворено. Станали сме мебели. Каменните сгради са пречупили гръбнака ни. Превърнали сме се в подвижни дивани, тоалетни масички, в договори за наем, получатели на заплати, тенджери и клозети."

"Човек не може да затвори вятъра, нито водата. Ако го направи, те се вмирисват. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух."

"...Но когато за някого няма нищо свято, всичко започва да му става свято по един по-човешки начин. Той започва ... да почита искрицата живот, която тупти дори в червея и го кара да търси светлината...

- Вярата лесно може да направи хората фанатици. Затова за всички религии е заплатено с толкова кръв. - Той се усмихна. - Търпимостта е дъщеря на съмнението, Йожени. Не сте ли вие въпреки цялата си вяра много по-нападателна, отколкото аз, изгубеният неверник."

"...Трябва да се държим човешки с хората, ако можем и докато можем, защото все ще ни се наложи да извършим през бъдещия си живот някое тъй наречено престъпление. Поне за мен. А вероятно и за теб. ...

- Да живееш, значи да вземаш от другите. Ние постоянно се ядем помежду си, затова не трябва да се отказваме сами от редките искрици доброта. Те ни дават сили в този тежък живот."

"- Забравете това! Безсмислено е да се съжалява за нещо на този свят. Нищо на този свят не може да се върне и да се поправи. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Животът няма за цел да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите."

"Слушайте, Йожени - каза Равик, - има много повече уличници между жените, които не са спали никога с мъже, отколкото между тия, които изкарват по тоя тежък начин хляба си. Да не говорим за омъжените."

"- Защо набожните хора толкова рядко са почтени, Йожени? Най-добри са циниците, а най-непоносими - идеалистите. Не ви ли е накарало това да се замислите?"

"-Равик, защо нощем всичко става по-осезаемо? Нищо вече не изглежда така трудно; мислиш, че си в състояние да постигнеш всичко, а ако не успееш, го заместваш с мечти. Защо?
 Той се усмихна.
- Мечтите са ни дадени, защото без тях не бихме могли да понасяме истината./.../- Не приличате на човек, който може да се самоизмамва с мечти - каза Кейт Хегстрьом.
 - Човек може да се залъгва и с истината. Тя е дори по-опасна мечта."

"Животът на всеки човек напомня собствен дом, който можеш да украсяваш богато с мебелировката на спомените. Някои хора живеят в хотели. В различни хотели. Годините се затварят зад тях като хотелски врати и им оставят само малко смелост, но ни капка съжаление."

"Любов. И това е любов. Старата магия, която не само озарява с дъгата на мечтите сивото небе на действителността, но заедно с това хвърля романтична светлина и върху купчина смет; магия и безумна подигравка."

"- Защото те обичам.
Как само борави с тази дума! - помисли Равик. - Без много да се колебае, като с празна чиния. Слага нещо там и го нарича любов. Какво се крие зад нея? Страх от самотата, стремеж към силни изживявания, към по-голяма самоизява или може би търсене блясъка на собствените хрумвания... Но кой знае всъщност истината? Нима това, което казах - че любовта е желание да остарееш с някого, - не е най-голямата глупост? Не е ли много по-правилна нейната спонтанност? ... Защо се съпротивлявам, вместо да се хвърля, без много да мисля, в тая любов?"

"Любовта между хората е всичко - най-възвишеното и най-обикновеното нещо на този свят.... Без любов човек е мъртъв, само къс хартия с няколко дати и едно случайно име, записано на нея..."

"Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си,  Жоан. Тя има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите са на дълбоко.
- Не знам тия работи. Любовта - това е двама души да си принадлежат. Завинаги.
"Завинаги - помисли той. - Завинаги. Старата детска приказка! Когато човек не може да спре дори и минутата."

"Думи - помисли Равик. - Сладникави думи. Приятен лъжлив балсам. Помощ, любов, да си принадлежим един на друг, да се върна... Думи, сладникави думи, нищо повече! Колко думи съществуват за простото, безумно, жестоко привличане на две тела. Каква дъга от фантазия, лъжи, чувства и самоизмами се извисява над него! ... Богът на любовта е с окървавено чело. Не разбира от думи."

"Любов! Колко неща крие тази дума! От най-леката милувка на плътта до най-далечната възбуда на духа, от простото желание за семейство до смъртния гърч, от ненаситната страст до борбата на Яков с ангела. "Ето ме - помисли Равик, - човек, попрехвърлил четиридесетте, минал през много школи, с опит и знания, повалян и изправял се отново, минал през ситото на годините, закоравял, станал по-критичен и по-студен... Не желаех любов, не вярвах в нея, мислех, че тя няма да се върне, а ето я - дойде отново и цялата ми опитност е безполезна, а знанията ми я правят само по-пламенна. Какво изгаря в пламъка на чувствата по-пълно от сухия цинизъм и натрупаните дърва на дългогодишната критика?"

"Никой не може да ти стане по-чужд от съществото, което някога си обичал." 

 
Трима другари

„… момиче, каквото трябва да бъде- хубаво, естествено и, което е най-важното, с атмосфера. [...] Атмосфера, аура, сияние, топлина, тайна- това, което одухотворява и вдъхва живот на красотата.”

„…малко самохвалец, малко шумен и вероятно добродушен като хората, които преуспяват в живота.”

„Само не оставяй нищо да се приближи до теб. Щом допуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…”

„Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после изтласкани настрани.”

„Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш.”

„Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар.”

„Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.”

„Вие сте добре, сам сте.”/ „Е, да, който е сам, не може да бъде изоставен.”

„За любовта е потребен известен наивитет.”

„Да се родиш глупав не е позор, само да умреш глупав.”

„Работили ли сте някога в пласмента на масовото производство?”/ „Да, налагаше ми се да стана учител.”

„…Тя използваше своя мъж, както някои хора библията- за цитиране. И колкото по-дълго време минаваше, откакто бе умрял, толкова повече мисли му приписваше. Сега той прилягаше за всичко- като библията.”

„Само свободата си не губи! Тя е по-ценна от любовта. Винаги, обаче, човек разбира това едва, когато е късно.”

„ Какво знаете вие за живота, момчета? Дори от собствените си чувства се страхувате! Не пишете писма, а телефонирате; вече не мечтаете; [...]; вие сте разумни в любовта и неразумни в политиката- жалък род!”

„… упоритостта и трудолюбието са по-силни от стихийността и гениалността.”

„Ядовете по-лесно правят хората сантиментални, отколкото любовта.”

„… за много скърбящи уважението към тяхната болка е по-важно от самата болка.”

„Повърхностни са само хората, които си мислят, че не са.”

„Не разбирам много от големите неща в живота. Само от хубавите.”

„С удоволствие бих и звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван, носещ щастие дар, който се бе появил и пак щеше да изчезне- нищо друго. [...] Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка.”

„ Най-тежката болест на света е мисленето. Тя е неизличима.”

„- Но какво си ти тогава?
- Нещо половинчато, нещо незавършено. Някаква отломка…
- Това е най-доброто… Разпалва въображението. Такива жени се обичат вечно. Завършените жени омръзват лесно.”

„Краят може да бъде добър само ако преди това всичко е било лошо.”

„Обикновено мъжете с много пари са отвратителни.
- Но парите не, нали?
- Е, да, парите не са.
- Така и предполагах.
- Не мислиш ли и ти същото?
- О, да, наистина парите не даряват щастие, но те необикновено успокояват.
- Парите ни дават независимост, а това е много по-важно.”

„Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.”

„С жените се оправям лесно. С любовта не мога да се оправя.”

„… любовта започва у един човек, но не свършва у него.”

„… в притежанието се таи и загубата.”

„Човек остарява единствено чрез паметта си.”

„Хората винаги забравят само това, което не трябва.”

„Ти и без това вече знаеш малко повече, отколкото трябва, за да бъдеш щастлив.”

„Всъщност е позорно, че тъпчем навред по земята и не знаем почти нищо за нея. [...]
По-лошото е, че ние изобщо не знаем защо тъпчем земята.”

„Истинският идеалист се стреми към парите. Парите са свобода, изсечена на монети. А свободата е живот.”

„Парите правят много жени влюбени. Любовта, тъкмо обратното, прави много мъже алчни за пари. Следователно парите насърчават идеалите, а любовта материализма.”

„В намеренията си човек винаги отива далеч. В изпълнението- не.”

„…вечно- една дума, без която днескашния човек не минава. Защото днес на хората липсва сигурност.”

„… живеем във време на саморазкъсване [...] много от това, което човек би могъл да направи, въпреки всичко не прави, без да знае защо.”

„Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче- може.”

„Трудно е да се намерят слова, когато човек наистина има какво да каже.”

„Романтиците са само свита. Никога не са придружители.”

„На нас ли принадлежи?”/ „Доколкото едно живо същество може да принадлежи на друго, да.”

„… намирах, че една жена не бива да казва на мъжа, че го обича.”

„Но ти не бива да ме чакаш. Никога. Страшно е да чакаш нещо. /[...] Страшно е само да нямаш нищо, което би могъл да очакваш.”

„Колкото повече хората знаят един за друг, толкова повече не се разбират.”

„Ние правим достатъчно глупости и с нашите полуистини. С целите истини изобщо не бихме могли да живеем.”

„Нищото е огледало, в което човек познава света.”

„Светът не е побъркан. Само хората.”

„Човек би трябвало да умира само ако е сам. Или когато хората се мразят, но не и когато се обичат.”

"Запомни едно, момче: никога, никога, никога човек не може да стане смешен в очите на жена, щом прави нещо заради нея. Дори и при най-глупавата игра. Прави каквото щеш - изправяй се на глава, изричай най-тъпите безсмислици, надувай се като паун, пей под нейния прозорец, но само едно нещо не си позволявай: да бъдеш делови! Не бъди разумен!"

Нощ в Лисабон

"Пазех се да попитам какво е било другото. В любовта винаги питаме прекалено и когато се заемем истински да узнаем отговорите, тя скоро свършва”;

"Не исках да разсейвам заблудата на истеричния човек, но не исках и да седя насреща му. Омразата е киселина, която разяжда душата - без значение дали мразим, или сме мразени. Бях го научил от моето странстване."

„Ще заминем за Париж. Никога не съм била там. Това е най-красивият град на света.
- Най-красивият град на света е този, в който сме щастливи. Банално ли звучи?"

„Щастието е въпрос на степенуване.”

„Никога не се е вярвало тъй много в чудеса, както в наше време, когато вече ги няма.”

„Нищо не помогна. Познати са ви отношенията, създадени от нужда, от самота, от страх, потребността от малко топлина, от нечий глас, от едно тяло, пробуждането в жалка стая в една чужда страна, сякаш си изпаднал накрай света; а после жалката благодарност, че усещаш до себе си друго дихание- но какво представлява то пред напора на фантазията, която смуче кръвта и сутринта те кара да се събудиш с блудкавия вкус в устата, че си злоупотребил със себе си.”

„… взаимната отстъпчивост е основата за уютен съвместен живот.”

„… предаваш ли се, не трябва да се чудиш, че стрелят по теб.”

„Странно е как често избираме всякакви криви пътеки, за да не покажем чувствата си.”
„Страхът е различен пред познатото и непознатото.”

„… луксът винаги вдъхва доверие.”

„… за щастието не може да се разказва много.”

 „Обичай ме! Обичай ме и не питай! Нищо. Никога.”

„Щастие… Как се свива то в спомена! Като евтин плат при пране. Само нещастието натежава.”

„Чудно нещо- какво ли не виждаме точно когато мислим, че сме слепи от вълнение.”
„Бях щастлив, ако можем да наречем щастие огледалото, което отразява чисто и съвършено едно любимо лице.”

„Живеем в епохата на парадоксите. Водим войни, за да запазим мира.”

Живот назаем

Когато хората се разделят,винаги говорят фалшиви думи,винаги лъжат,понеже в такъв момент истината се превръща в ненужна жестокост,докарваща им единствено горест и отчаяние,че не са съумели да се сбогуват по друг начин и че последният спомен,който си оставят,е осквернен от разправии,недоразумения и омраза."

“Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав.”

“… И какво представлява всъщност един по-дълъг живот? Само едно по-дълго минало. А бъдещето стига винаги до следващия дъх.”

“- Опасно е всичко, което не владееш напълно добре.
- Ами ако го владееш?
- Тогава е още по-опасно. Тогава човек става лекомислен.”

“В любовта няма нищо за прощаване.”

“А на колко сте всъщност?
- На двадесет и четири плюс осемдесет.
- Чудесна комбинация. Някога и аз бях на тридесет и шест плюс осемдесет… когато се върнах от войната.
- И какво стана после?
- После станах на четиридесет. Много тъжна история.”

“[...] Тя не участва във вечната гонитба за мъжа, а в гонитба за живот.”

“Тя сигурно представлява нещо за някой леко сантиментален мъж с поетични идеали, който може да и отдели много време…”

“Тази вечер думата “искам” ми изглежда тежка като чугун. Човек нищо не може да направи с нея. Толкова е чуплива. Послушай вятъра! Нима той иска нещо?”

“- А ти винаги ли искаш да бъдеш победител?
- Понякога това съвсем не е толкова лошо. Идеалистите умеят да използват добре парите си.”

“Всеки мъж се изразява глупаво, когато не лъже една жена.”

“Да си тръгнеш невинаги е най-простото, щом като от себе си не можеш да избягаш.”

“Не беше нужно животът да се гледа в лицето! Достатъчно бе да се усеща.”

“Смелостта съвсем не означаваше да не изпитваш страх. Първото включваше в себе си съзнанието за опасността, второто бе резултат на невежество.”

“Колкото пъти човек се изплъзва на смъртта, толкова пъти се ражда повторно, и то с все по-дълбоката благодарност, че се е отървал от илюзията да предявява някакви изисквания към живота.”

“Разбрах, че човек може да пропусне само себе си.”

“Колко непохватно започва да се държи човек, когато обича истински.”

“Изглеждате така щастлива! Да не би да сте влюбена?
- Да. В една рокля.
- Съвсем разумно. Ето една любов без страхове и без затруднения!
- Такава не съществува [...]“

“Настаниха ги на една маса, огряна от лъчите на залязващото слънце.
- В някои часове на деня, както например сега, е почти все едно дали седиш на слънце, или говориш за любовта, за живота или не говориш за нищо.”

“Да искаш да живееш някъде, значи да искаш да умреш някъде.”

“Не се страхуваше от нещастие- прекалено дълго бе живяла под един покрив с него. Щастието също не я плашеше, както всички хора, които си мислят, че го търсят. Единственото, от което се страхуваше, бе робството на посредствеността.”


“Защо хората не живеят вечно? Да няма смърт?
- Наистина, защо ли? Защо остаряваме? Защо не можем да бъдем през целия си живот тридесетгодишни, а щом минем осемдесетте, внезапно да умираме?
Лилиан се засмя.
- Аз още нямам тридесет.
- Вярно. Винаги забравям това. Имам чувството, че за тези три месеца си станала най-малко с пет години по-възрастна.[...]“ 

Искрица живот

“Когато нещо не ни засяга, можем да го провеждаме винаги с най-голяма смелост.”

“това е… съпротива… то е все едно да станеш отново човек, то е начало.”

“Слушай- каза 509.- Слушай добре. В романите има една евтина фраза, че духът не можел да бъде сломен. Аз познавам доста хора, които не бяха вече нищо друго освен виещи животни. Почти всяка съпротива може да бъде сломена. Стига да има достатъчно време и удобен случай.[...] При съпротива има значение какво постигаш с нея, а не как изглежда.”

“Нашето въображение не може да брои. А силата на чувството не зависи от цифрите. То може да брои само до едно. Едно- но то е достатъчно, когато наистина чувстваме.”

“… там, където мозъкът вече не работеше, стомахът продължаваше да командва.”

“Отмъщението влече ново отмъщение след себе си- каква полза тогава?”


“… Да мразя. А друго ще мога ли? Само омраза е малко. За да може да живее, човек има нужда от нещо повече.”

Мансардата на бляновете

“Всеки търси своето аз, своя ритъм, своето съзвучие! Обикаляме по много пътища, преди да попаднем на пътя към самите нас. Няма по-дълго разстояние от пътя към откриване на себе си. Трябва да се откажем от честолюбието, от самопреценката, от самомнението. А това не е така леко. Това е най-великата цел на човека. Неосъществима е, но от нея не трябва да се отказваме.”

„ – Любовта – това е висшето проявление на егоизма в пълното самоотрицание и принасяне на себе си в дар на други – каза Фриц.

 – Любовта – това е борба – каза Ернест – и най-висшата опасност в нея е желанието да се преклоним. Първият, който се отдаде на това влечение, е победен. Трябва да стиснеш зъби и да бъдеш жесток – тогава ще победиш ...

 – Но, Ернест – възрази Фриц, - любовта е висшето проявление на красотата. Любовта е красота.

 – Любовта – това е самопожертвувание и смирение – каза Елсбет.

 Настъпи мълчание.

 – Паула, защо мълчиш? – забеляза Фриц. – Какво ще кажеш ти?

 – Ах – прозвуча от мрака – защо толкова думи? Любовта – това е любов, а не бледи думи за любовта!”

"Запомнете,на всяка жена рано или късно играта й омръзва, приисква й се да се влюби."

 


На западният фронт нищо ново


„Какво е отпускът? – Люшкане насам-натам, след което всичко ти се вижда много по-тежко.“

„Колко мъка може да се таи в тия две мънички петънца, които могат и с пръст да се закрият – очите.“

„Вече съм го забелязал: ужасът е поносим, докато се свиваш и не го гледаш в очите - почнеш ли да размишляваш върху него, убива.”

 * * *

:)
Ще допълвам.
Можете да го напрвите и вие :)